“- Престани да мъкнеш съчка по съчка, мързеланко. Напъни се малко и вземи по-голям наръч, скара му се Лупо.
- Нещата се правят малко по малко, Лупи. Да си виждал да валят локви? Не. Дъждът сипе капчици. А да си виждал да валят снежни човеци? Не. Снегът пуска снежинки., рече Тумбаи седна да си почине за девети път през последния половин час.”