“Дълго бяха мамени и суетно горди с огорчението си, двамата изпитваха отвращение към дадени думи, най-вече когато някоя - като „поезия“ - бе тъй хитроумна, че точно в мига, в който аха да изрази нещо, показваше колко малко изразява. Те всъщност изпитваха отвращение към повечето думи, което далеч не улесняваше общуването им, понеже все още не бяха измислили по-добри: упорито си съперничеха и постоянно не се доразбираха.”