“Офелия попита бавно, нащрек заради случващото се с нея:
- Пиленце ли?
Не я погледнах.
- Да, пиленце.
От кухнята долиташе слабото пиукане. Замълчахме, сякаш Исус се е родил. Офелия дишаше ли, дишаше.
- Пиленце? – увери се с нотка на съмнение.
- Да, пиленце – казах, за да я поведа внимателно към живота.
- А, пиленце – каза умислено.
- Пиленце – казах, без да я насилвам.
Вече няколко минути се намирах пред дете.

(и т.н. – цялата страница е обезсилваща)”