“Ядох чистосърдечно като човек, който не лъже яденето: погълнах храната, а не името ѝ. Никога Бог не е бил възприеман чак толкова като такъв, какъвто е. Храната приканваше грубо, щастливо и просто: яж, яж и сподели. Всичко пред мен ми принадлежеше, това бе бащината ми трапеза. Ядох без умиление, ядох без страстите на жалостта. И бе да се осланям на надеждата. Ядох без помен от тъга.”