“Миша като всеки човек се роди разбира на части, непълна, на парчета. Всичко в нея беше отделно – гледането, слушането, разбирането, усещането, чувствата и възприятията. Рефлекси и инстинкти владееха малкото й тяло. Целият бъдещ живот на Миша щеше да се състои в събирането на това в едно цяло, а после в позволението му да се разпадне.

Нуждаеше се от някого, който би застанал пред нея и би бил огледало за нея, в когото да се отрази цялата.”