“Когато смъртта покоси някого, за тези от нас, които са останали живи, пътят обратно към нормалния живот е непонятно дълъг. Мъката е диво животно, което ни завлича толкова навътре в мрака, че ни се струва, че никога няма да се приберем. Че никога повече няма да се смеем. Болката е такава, че така и не разбираме дали е отминала или просто сме привикнали.”