“Щеше да ме удари право в лицето светът, който, макар и да не познавах, самата аз бях запратила като топка към него. Щях да почувствам ответния удар на една действителност, която не би съществувала, ако самонадеяно не я бях прозряла и така не ѝ бях вдъхнала живот. Доколко този мъж, камара плътна тъга, не беше и камара ярост?”