“Хубаво е, когато майките ни не са у дома, майките с недоверчиво питащи очи, тъжни и разплакани, строги и страшни, и все пак тъжни, клетите ни майки, които нищо не разбират и все ни се карат и които сме принудени да лъжем. Няма на кого да даваме обяснения и да изпитваме страх от лъжата, страх от принудителната лъжа и от разкриването ѝ.”