“Естел се беше зарекла, че повече нито един мъж няма да я види гола.
Навремето компромисът й се струваше разумен - отричане от малкото плътски удоволствия в полза на консумиране на сладкищи, които бяха в изобилие, пък и не я караха да се чувства сякаш е изневерила на паметта на Джо.
Сега, след като беше нарушила клетвата си и лежеше на пухената постеля до този потен кльощав старик, който с език докосваше върното й (и явно не се смущаваше, че въпросното зърно се намира на гърда, клоняща към подмишницата на Естел, вместо да стърчи като купола на Тадж Махал), тя си даде сметка, че най-сетне е разкодирала загадъчната усмивка на Мона Лиза. Мона хем се е чукала, хем си е похапвала сладкиши.”