“Тя си помисли изведнъж, че е бъркала за липсата на емоции у него-скритият нюанс в гласа му беше радостен.
Ханк, великолепно е.
Да
Каза го просто и открито. Гласът му не изразяваше поласкано удоволствие, нито пък скромност. Тя знаеше, че това е дар за нея, най-редкият, който един човек може да даде на друг-дарът да се чувстваш свободен да признаеш собственото си величие и да знаеш, че те разбират.
Тя го погледна точно в момента, в който той сам обърна поглед към нея. Стояха съвсем близо един до друг. Тя видя в очите му, че и той се чувства по същия начин. Ако радостта е целта и същността на живота, мислеше си тя, и ако онова, което единствено има силата да дава на човека радост, се пази като негова най-дълбока тайна, то в този момент те бяха голи един пред друг”