“Щом приличаше моделът, добре е. Те (селяните) не държаха за различния тон. Но не само хората харесват картината, когато моделът си прилича. Един ден в Шишковци рисувах "селяни държат грозде в ръцете си". Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох почивка на моделите и облегнах върху дувара на двора картината. Гроздето беше докарано по форма и тон. Ние се разприказвахме за това-онова - време да мине. Неочаквано за всички ни току се чу откъм дувара нещо като трака, трака, трака... много пъти. Кога се обърнахме, що да видим: кокошките кълват гроздето в картината. Беля работа. Тогава рекох на селяните: "Барем кокошките можем да излъжем, но не и човека".”