“Обичам да гледам през тъмните гранки
на кротко склонени над мен дървеса
как мълком разстилат се нощните сянки
по плувнали в жар небеса...

И трепетно вслушан в мълвата потайна
на рано-ранилите плахи звезди,
да чакам ответ на великата тайна,
която душата ми в мрак обгради.

И дълго да роня във нощните скути
сълзи за отминали в път красоти,
сълзи за молитвите свои нечути
и рано умрели мечти.”