“Щастието е отговорност, която ви плаши с изискването си за определена умствена дисциплина — недостатъчно ценена от вас, за да я спазвате, — а изпълненото с грижи еднообразие на дните ви е паметникът, свидетелстващ за незачитането на известния факт, че щастието няма морален заместител, че няма по-презрян страхливец от този, който дезертира от битката за своята радост, уплашен да предяви правото си на живот, не намерил у себе си смелостта и жаждата за живот, които ги има дори у птицата и цветето, устремени към слънцето.”