“Разказът е скица за роман, сведен до най-важното.
Този взискателен жанр не търпи предателства.
Ако човек може да използва романа като килер за всякакви неща, това е невъзможно при разказа. Трябва да се премери мястото, полагащо се на диалога, на описанието, на обособената част. И най-дребната грешка в архитектурата веднага прозира. Самодоволството също.
Понякога си мисля, че в разказа разцъфтявам, тъй като съм на първо място човек на театъра.
.. Авторът на разкази има усещането, че води читателя, хваща го за ръка в първото изречение, за да го отведе до последното, без да спира, без почивка, както е свикнал да прави това в театра.”