“Можем да го наречем парадокса на планината, а може би това е универсално явление: колкото по-тежка е историята, колкото по-тежък е теренът, толкова по-изключителни са хората. Те сякаш знаят неща, които другите не са научили: в крайна сметка най-важна е човещината, нищо друго. Из цяла Странджа видях как хора от селата все градят нещичко от руините. Руини в буквалния смисъл - наследствени руини, езикови руини, родови руини, политически руини. Руините на границата.”