“- Стоп! – казах на своите мисли. – Говорите глупости. Покойниците са неподвижни.
- Добре – казах на собствените си мисли, - влез тогава в стаята си, където се намира един, както го наричаш, неподвижен покойник.
У мен заговори неочаквана упоритост.
- Ще вляза, я! – казах решително на своите собствени мисли.
- Опитай – присмяха ми се собствените ми мисли.”