“За турците заключава: "Между джамиите и спасителните им градини те си бяха създали едно по селски спокойно островче, добре защитено срещу кошмара, една цивилизация на пъпеша, на чалмата, на цветята от станиол, на брадата, късата дебела тояга и синовното уважение, на патладжана, арпаджика и пръднята и на непреодолимото влечение към градините със сини сливи, където привлечена от миризмата на зрели плодове, понякога нощем влизаше по някоя мечка, да се натъпче до насита и да получи страхотни колики.”