“ОМОНИМИЧЕН КАЛАМБУР
Време (къде ли се време?) за обед. От качилите (наистина бяха откачили те!) се пътници автобусът беше препълнен. Видях сред тези хора (видях с ред тези хора или видях сред тез и хора, или видях с ред тез и хора???) нещо интересно – много забавен младеж (много за бавен млад еж?): шия като жираф, на главата (аз ли шия като жираф нагла вата?) – шапка и плитка (колко плитка?) на шапката. Почва (на каква почва?) този да се кара на един католик отзад (като лик отзад?), че го ръга като дъска за гладене (а нима това дъска за гладен е?). Но като забеляза (за беля за какво?) свободно място, отиде да търси подслон (но какво да търси под слон?).
Не помня по календар (по-кален дар!) коя дата беше, но след това (беше ли с лед това?) пак видях споменатото (кой спомена тато?) момче на гара (и кой видя нагара?) Сен Лазар. Негов другар (не го в друг ар слагайте!) гореше (защо ли го реше?) от желание да му даде съвет относно (как да го разбираме това “от нос, но…”?) едно копче.”