“КУЛИНАРНО

След като се пържих на бавен огън от чакане под гранясалото слънце, най-накрая се озовах в зеления гювеч на един автобс, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах голям макарон с изпостелял от диета врат и на тиквата с мекица, на която се открояваше нещо като конец за рязане на масло. Този пъпеш сви сармите на един (попарен, сякаш са му изяли десерта!) сухар, понеже му правел на кайма джоланите. Но после бързо пусна кокала, за да се разлее (с брашно и захар, колкото поеме!) в една опразнена формичка за кекс.

Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса на връщане, когато пред бюфета на гара Сен Севарин отново видях същия тутманик заедно с някакъв тиквеник (от тия, дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше лукуми как да се гарнира. И нашия съвсем я втаса.”