“ОФИЦИАЛНО ПИСМО

Имам честта да Ви уведомя за следните факти, на които ми се удаде възможността да бъда колкото безпристрастен, толкова и потресен свидетел.
На днешния ден, около обед, аз се намирах на платформата на един автобус, който се движеше по улица Курсел към площад Шампере. Споменатият автобус беше пълен – даже повече от пълен, бих казал, предвид, че кондукторът бе превишил правата си, подтикван от прекомерно добродушие, което впоследствие прерасна в снизходителност. На всяка спирка напиращите пътници, които слизаха и се качваха, не пропускаха случая да предизвикат известна блъсканица, която принуди един от присъстващите да възроптае, макар и не без боязън. Длъжен съм обаче да отбележа, че той отиде да седне при първа възможност.
В същия ред на мисли бих искал да прибавя към този кратък разказ следното: по стечение на обстоятелствата впоследствие забелязах въпросния пътник в компанията на една личност, която не успях да идентифицирам; разговорът, който водеха оживено, явно засягаше въпроси от естетически характер.
Имайки предвид тези обстоятелства, Ви умолявам, господине, да бъдете така добър и да ми посочите изводите, които следва да извлека от случилото се, както и поведението, към което да се придържам в по-нататъшния си живот.
В очакване на Вашия отговор Ви моля, господине, да приемете моите най-искрени почитания.”