“Той, здраво хванал ти ръкава,
те уговаря, че грешиш,
при туй с енергия такава,
че убедил те току-виж.

А ти го слушаш и му кимаш,
че, да, съгласен си почти,
че зле разбрал те е, че имаш
подобно гледище и ти,

и че (отмествайки дланта му
от споменатия ръкав),
да, той, като помислиш само,
навярно ще излезе прав,

и кимаш му, съгласен ужким,
и кимаш след минутка пак,
изобщо, както учи Пушкин,
избягваш спора със глупак.”