“Беше фантастично да свиря отново с останалите – Рик наслояваше уникалните си текстури, Дейвид беше надежден както винаги, перфектно точен и лиричен, а Роджър редеше онези познати басови мотиви и съкровени текстове, докато езикът на тялото му подсказваше, че той се наслаждава истински. Цялото изпълнение беше стегнато и овладяно, и ние успяхме да потушим превъзбудата си от важността на събитието, като за щастие се възпряхме да не извикаме „Здравей, Лондон!” Но премерените думи на Роджър преди „Wish You Were Here”, в които той спомена Сид, осигуриха достатъчно смислен контакт с публиката.

След финалния поклон се отправихме зад сцената, където избликнаха много неприкрити емоции, свързани с шоуто, но се радвам да доложа, че тъй като сме истински войници, и четиримата демонстрирахме типичния си непроницаем стоицизъм, изключващ навлажнените очи – част от традицията на „Пинк Флойд”...”