“Преживяното ме накара да разбера колко опасно е да се втренчваш само в нещо липсващо. Ами ако в края на живота ми ме очакваше прозрението, че всеки божи ден съм търсила един мъж, който никога не би дошъл при мен? Каква непоносима мъка би било да проумея, че всъщност никога не съм усещала вкуса на храната, че никога не съм видяла местата, в които съм била , защото дори когато животът си е вървял аз съм мислила само и единствено за председателя. Но ако престанех да мисля за него, що за живот щеше да е моят? Щях да съм като танцьоркa, от дете репетираща за представление, което никога няма да изнесе.”