“Спомням си, когато бях малко над двайсетте, се прехранвах с по едно шоколадче дневно, и така имах време да пиша, пишех по 5-6 разказа седмично и всичките ги връщаха. […] Струваше ми се, че съм добър писател, но нямаше как да разбера. Нe можех да пиша правилно и граматиката ми беше отврат (все още е така), но чувствах, че правя нещо по-добро от тях: хубаво се нагладувах.”