“ако написаното не се получи добре, съм като отровен, забравям как да се смея, преставам да слушам моята симфонична музика по радиото и щом надзърна в огледалото, виждам там един много незначителен човек, мънички очички, прежълтяло лице – аз съм изтощен, безполезен, изсушена смокиня. Когато писането си отива, какво има, какво остава. Рутина. Рутинни действия. Плоски мисли. Не мога да затанцувам този банален танц.”