“В рамките на големия град, където количественото нарастване на значимостта и енергията достига своя предел, се прибягва до качествено разграничаване, за да може чрез възбуждане на възприемчивост към различията да се спечели на своя страна съзнанието на социалния кръг, което в крайна сметка изкушава индивида да се впусне в немислими чудатости, в типичните за големия град екстравагантности като това да се отличаваш от другите, предизвиква капризи, претенциозност, чийто смисъл се крие не в съдържанието на такова държание, а в неговата форма "да бъдеш различен", на себеизтъкването, за да бъдеш забелязан - за много хора това е единственото средство по заобиколния път да защитят самооценката си и усещането, че тежат на мястото си.”