“Библиотеката ми беше
провинциален малък град,
с няколко булеварда
и стотици, стотици пресечки.

Бях ги обходил -
нехайно или загрижено,
познавах всеки обитател
и бях добре приет във всеки дом,
подобно лекар, който е спасил дете.

Тя се превърна вече на държава,
континент, вселена малка.
(небостъргачи-книги,
сънят ми в страх блуждае изпод тях.)

И ако продължава тъй да се множи,
от жилището някой ден ще ме изхвърли.
А една стотна не съм прочел от нея
и вече да чета, не умея.

На синовете си да ги завещая?
Отде ще намерят стая?
А книгите се трупат, трупат
и всяка ми отнема по един дъх въздух!

Безутешното е, че пак се вълнувам,
когато ги купувам.

1986”