“Живей навярно нашата присъда
в сигнал на влак,
във писък на трамвай,
след който безразлично ще ни бъде
дали ще е септември или май.
А ние се усмихваме и правим
от всеки миг
едно стихотворение
и всеки Друг
доиме като крава
в очакване да пусне настроение.
Ще продадем последната си риза,
за да отложим
с някой ден смъртта.
Ако не се отровим с оптимизъм,
ще надживеем
края на света.

1962 г.”