“Съзерцавах морето. Нещо ставаше в мен. Не знам точно какво: някакъв безграничен покой, усещане за осъществяване. Оттогава морето винаги си остана за мен скромна, но достатъчна метафора. Не умея да говоря за морето. Знам само, че то ме освобождава от всички задължения. Колчем го погледна, се превръщам в щастлива удавник.”