“Обяснение в любов

Аз не съм космополит,
казвам,
а тя ме гледа
присмехулно.
Никакъв гражданин на света не съм.
Аз съм оттук.
Искам и децата ми да са оттук,
а баща им да е
тъмен балкански субект
с очи като
черни вишни
и плътен глас на планински човек,
да ме загръща като родопско халище,
да ме прегръща като дъб столетник ...
Не разбираш ли,
казвам,
трябва да знам, че нощният влак
в 22.50
сутрин пристига в Бургас,
за да мога да заспивам спокойно.
Трябва да виждам
Витоша през прозореца,
трябва да присядам вечер на моста на влюбените,
точно под най-оживения булевард,
и да броя светулките на колите ...
и когато бабите се карат в трамвая,
трябва да е на моя език ...”