“А ние повече, отколкото за нов сезон или за хубаво време,
мечтаем за утехата да бъдем чужденци - поне за себе си.
И тъкмо тази странност ни кара да очакваме, дори сега,
нещо, чиято поява ще бъде неговото изчезване.
Нещо като звук от няколко падащи листа, от едно листо,
дори от по-малко. Това, което можем да научим,
няма край.
Казва ни го книгата, която не е писана за нас.”