“Понякога животът ми очи отваря в мрака
и ме обзема чувството, че множества кръстосват улиците,
а аз стоя невидим и ги наблюдавам
как сляпо и тревожно търсят чудо.

Така детето се унася в сън - уплашено
от прокънтяващите стъпки на сърцето
далеч, далеч, догдето утрото не пъхне лъч в ключалката,
за да отвори дверите на мрака.”