“Всичко беше тук и сега. От него зависеше да поддържа пламъка да гори, а черните въглища от материал да се превръщат в топлина. Понякога работникът се заглеждаше в горящите въглени и се замисляше за чудната сила на огъня. Благодарение на тази вълшебна искрица в зората на цивилизацията дивакът е станал човек. Силата на пламъка, която е прогонила плашещия мрак и е дарила същия този човек със своите топлина и светлина. Огънят. В него изгаря всичко непотребно и остава само стоплящата душата искра.”