“Спомен

Винаги, когато сядам на масата,
си спомням хлебаря от моето детство -
добрия вълшебник на селото,
който гощаваше често децата
с топли, вкусни гевречета.
Гледайки как старателно сутрин
той подбира дървата за огъня,
навярно всички са смятали,
че в тях е тайната за вкусния хляб.
Но той, усмихвайки се загадъчно,
- на шега ли, на истина ли -
веднъж ни се довери, че внимава
да не би да изгори заедно с другите
и онова скъпоценно дърво, от което
би могло да се направи цигулка.
Така, преди да завършим училище,
научихме от самия хлебар,
че хлябът не бива да отнема това,
от което се нуждае душата.”