“Полудявам ли? Не сме ли вече всички леко полудели?
Да не пресилваме. И дума да не става, че сме случаи за хоспитализация, нито пък е вероятно да бъдем такива. Само страдаме от чести мъчителни пристъпи на тъй наречената патология на канцеларския живот. Цялата каторга е така прецизно разчетена, че независимо от всичко, щастливо ще дочакаме пенсия, а след това, каквото и ще да става – така и така ще ни отпишат като разходен човешки материал, с който нашият склад е приключил и ни е бракувал.”