“Все по-вече се убеждаваме, че разумът, чувствителността, склонността към четене на книги, добротата... не струват нищо и нямат никакъв смисъл; сякаш градът ни е завладян от някакво гуляйджийско варварско племе, много по-силно и жизнеспособно от нас, които сме размекнали волята си с преголеми дози филми, картини и букви – декаденти още от млади, паднахме под тяхното робство, от което няма избавление. За кой ли път обсъждаме идването на нашето бебе на този свят: трябва ли да му позволим, да дойде тук, на тази планета, в тази страна, в този град, в който не притежаваме нищо, дори и най-бедното стайче, за което да кажем, че е наше!”