“Естествено, и вкусът на властта се е пренесъл днес в някакъв друг плод, получен след кръстосване на научна ос- нова: трудно е да се познае, както отровната ябълка в ръцете на дъртата вещица, наета от Снежанкината мащеха, за да се отърве от красивата си завареничка.
Разбрал това, опитах се да се свра в някаква своеобраз- на черупка, в малките си следобедни удоволствия (от три до седем) , приел доброволната мимикрия на така наречения "малък човек", макар че, дори и случайно, никога не съм се чувствал малък! Наивно вярвах, че въпреки всичко е въз- можно да се запази някакъв таен личен живот, до който другите няма да имат достъп. Добре. Ще отработя половината от деня от седем до три, ще изпълня послушно всичко, което се изисква от мене, но там, където отивам след това – там най-после ще бъде така, както на мене ми се иска. Вятър и мъгла!”