“Е, добре, накрая ми хрумна една идея. Когато вече не издържате, правете като мен: мислете си за свободните слонове, препускащи през Африка, за стотиците и стотици прекрасни животни, на които нищо не може да се опре - нито една стена, нито една ограда от бодлива тел, - които преминават огромни открити пространства и трошат всичко по пътя си, и събарят всичко - докато са живи, нищо не е в състояние да ги спре - каква свобода, а! И дори когато вече не са живи, знае ли човек, продължават навярно да препускат другаде все така свободно. Така че, започне ли да ви измъчва клаустрофобията, бодливата тел, железобетонът, пълният материализъм, представете си стада слонове на свобода, проследете ги с поглед, не се откъсвайте от тях, от техния бяг и ще видите, веднага ще ви стане по-добре...”