“Тъмен вятър вилнее и брули звездите,
а градът сомнанбулно говори насън...
Малко светло кълбо
там горе прелита
и безшумно се скрива зад близкия хълм.

Май видях НЛО...
Над Земята витае...
Но защо фантазирам в среднощния час?
Самолетът за Атина всъщност това е.
А пък тук, на земята
НЛО- то съм аз.

Аз от грижи не спя, от опънати нерви-
тъмен вятър приижда
и в моя живот...
Само аз ли се лутам в шумящото време?
Накъде е запътен човешкият род?

В мен будува тревога необяснима.
И нощта извънземна
ме тегли навън...
Засега съществувам. Все още ме има.
След това ще изчезна
зад близкия хълм.”