“Рафаел предварително се радваше на похвалата. Още отсега очите му блестяха. С такива дребни, мънички радости живееше този обущар, този тъжен вдовец, този човек, когото съдбата тъпчеше по свой начин, нещастен и бит от всички страни, уплашен и затворен в себе си, изпълнен с мечти и някакви желания, но винаги злочест, сякаш нещастието се лепеше за него само защото нямаше за кого друг да се закачи.”