“Покрай прозорците потичваше вятърът, тя чуваше сред стъпките му шепота на листата по дърветата, чуваше и дъжда, който като мокър странник тихичко почукваше по прозореца ѝ. Аделка си каза: ако беше ден, щях да виждам нишките вода как долитат от високото и как, макар без игли, преминават през въздуха и правят в него дупчици.”