“ПАЛЕЧКО:
(замислено)

Спомням си, че щом видя за първи път морето, баща ми се замисли за момент и рече поразен: "Какъв голям леген, но жалко, че с мостове той не е съоръжен!"
Всички се разсмяха, а на мен ми се приплака. Мама ми изви ухото и ми рече: "Не бива да се смееш ти, човече, като всички други, щом баща ти се шегува." Виновен ли съм аз, че негодувам срещу плоските шеги на възрастните хора?”