“Имаше едно време две обувки, които се бяха оженили. Дясната беше мъжът и се казваше Николà, а лявата - жената, и се казваше Тина.
Те живееха в хубава картонена кутия, увити в оризова хартия. Бяха безмерно щастливи и се надяваха, че щастието им ще трае вечно.
Ала ето че една сутрин продавачката ги извади и ги даде за проба на една жена. Тя ги обу, направи няколко крачки, после, като прецени, че са ѝ удобни, каза:
- Купувам ги.
- Да ви ги завия ли? - попита продавачката.
- Не, ще си ида с тях - отвърна жената.
Тя плати и излезе, обула новите си обувки.
И така, Николà и Тина вървяха през целия ден, без да се видят. Едва вечерта се събраха в един тъмен шкаф.
- Ти ли си, Тина?
- Аз съм, Николà.
- Ах, какво щастие! Мислех, че си се загубила.
- Аз също. Ама ти къде беше?
- Аз ли? На десния крак.
- А пък аз - на левия.
- Сега разбирам, каза Николà. - Когато ти си била напред, аз съм бил отзад, а когато си оставала назад, аз съм минавал напред. Затова не сме се видели.
- И така ли ще живеем занапред?
... след осем дни подметката се продупчи.
Куцото момиче си купи нови обувки, а Николà и Тина хвърли в кофата за боклук.
- Какво ще стане с нас? - разтревожи се Николà.
- Знам ли? - отвърна Тина. - Да можех само да не се отделя никога от теб!
- Приближи се и прихвани с връзката си моята - предложи Николà. - така никога няма да се разделим.
Точно тъй сториха. Заедно ги хвърлиха на боклука, заедно ги отнесе боклукчийската кофа и заедно ги захвърлиха на едно пусто място. Там останаха до деня, в който едно момиченце и едно момченце ги намериха.
- Я гледай! Обувки! Хванали са се под ръка!
- Значи са женени! - каза момиченцето.
- Щом са женени, нека тръгнат на сватбено пътешествие.
Момченцето взе обувките, закова ги една до друга на дъсчица и я пусна в близката река да плава по течението по морето ...
из "Чифт обувки"”