“Когато нещо се изплъзне от ръката ми
и счупи друго, по-голямо нещо,
когато задникът ми е по-хубав
на сянката върху стената, отколкото в огледалото,
когато намирам замръзнали хлебарки в хладилника
и не знам как влизат, по дяволите,
когато по-малкият ми син за пръв път набие по-големия,
когато работниците от един строеж
ми обещават да ми построят къща, ако им кажа името си,
когато стават такива работи -
не непременно лоши, но накуп -
тогава на човек му става хипермъчно
и отива на любовен филм и плаче.

Има всякакви малки начини
да излееш гнева си на определените за целта места.”