“Изгубим ли своето, свършено е с нас. Твоят боб може да е с лико, може да е грозен, но е твой. Твоят домат е по-вкусен от оня, който купуваш. Това е човекът. На майката детето не й тежи — както на вола рогата, както на кравата вимето. То си е нейно. И посраните пеленки на детенцето й не й миришат лошо. Не. Това е зовът на живота, на земята — да ти напомня за себе си.”