“[...] нормалното положение на нещата за всяка живо същество, което се размножава, е такова, че при всяко поколение се ражда по-многобройно потомство, отколкото е възможно да се възпроизведе. Иначе казано, ножът почти винаги е опрян до кокала.

Познат пример за действието на правилото на Малтус е размножаването на популация от дрожди в парче тесто или гроздов сок. Благодарение на изобилието от захари и други хранителни вещества следва популационна експлозия, която при тестото продължава в продължение на няколко часа, а при сока - няколко седмици. Рано или късно обаче популацията достига описания от Малтус тава в резултат от собствената си ненаситност и натрупването на отпадъчни продукти - въглероден двуокис (благодарение на който се появяват мехурчетата при втасването на хляба или в шампанското) и алкохол, които ние харесваме - за разлика от горките дрожди.”