“Мирише на оборски тор и гнила слама.
Есен.
Ту моторетка ще запърпа,
ту петел ще кресне.
А слънцето разлива мед,
примесен с пух и сажди -
седят на припек бабички,
душите си подслаждат.
Усукват се в краката им лениви котки,
мъркат.
Клечи детенце мърляво,
вода и пръст забърква.”