“Тук би следвало да следва някакво правдоподобно въведение относно интереса на Алексей към световната литературна класика и по-специално към творчеството на Достоевски.

Да, колко правдоподобно си го представяш? Както и да го въртя, трудно ми е да направя достатъчно плавна, естествена, нескалъпена и не сякаш съшита с бели конци връзка между един модерен и сравнително млад европеец в края на десетте на 21-ви век и руската литературна класика. Кой чете Достоевски в днешно време? Никой, копеле. В смисъл аз го чета, но критерий какъвто и да е аз да бъда не мога - то и мен почни никой не ме чете. Моят Алексей е модерен човек, неща като "лайфстайл" човек и в този смисъл не би трябвало да е чел каквато и да е художествена литература, откак е завършил гимназия. Аз се имам за модерен човек и чета Достоевски непрекъснато, но нали, за Бога, тази книга was meant to be far less self-reflective than the previous three were?

Абе, Словото, както знаеш, е велика сила. Прости пиши каквото си искаш.”