“Този изкуствен вододел, тази ничия земя между два календара...
Никога не е било лесно... всеки празник е опит да се бяга от минутата, да се отложи идното, да се приспи спомена, да се пие, да се пие, да се уши, да се яде, да се трепери и да се пие, да се мизерства и да се пие, да се прави любов на пода, да се разбиват сърца в пода, да се крие зад огнена завеса необходимостта от това да бъдеш себе си, да се омаем в глъчката на благопожеланията...”