“Три пъти пламна пушката… Чак подир туй, много подир туй погледнах – лежат, не мърдат, целите в червено тесто омесени, на пита замязали – такваз, дето не са яде…
Двеста дена ма съдиха – две думи само им рекох: „Аз съм Таньо войвода. Утрепах ги тез, щото сгазиха хляба!“.”